Здравейте молодци!! Времето напоследък хич не е благосклонно към нас, бедните мухари
....А като си спомня какво хубаво циганско лято имахме миналата година и направо ме се приревава
....
Вчерашният слънчев ден ме изпълни с надежди за един хубав съботен есенен риболов. Тая сутрин пет пъти се прекръстих, преди да погледна през прозореца
!! Ясно, тихо и мразовито....какво повече може да иска човек!! Дестинацията беше ясно - Огняново. Отново ще се повторя, че язовирът е отлична дестинация за софиянци. С оглед на времето не се разбързах особено и около 10 часа акостирах на стената. Сглобих последната придобивка - Ултра Уейв-а на Глобал Дорбер...най-накрая сефтосах пръчката "на вода"! Ето няколко фотки на такъма и ползваната през излета муха:
Язовирът бе гладък като стъкло, с изключително бистра вода и доста спаднал. Направи ми впечатление, че водораслите още на са "окапали" ......Започнах меткането, което не се оказа никак лесно
...Пръчката има изключително "шантаво" поведение и човек трябва да пренастрои коренно кастинга, за да "сработи" системата....Веднъж обаче хванали цаката риболовът става, както казват задокеанските колеги - фън, фън, фън
.
На няколко пъти искам да споделя с вас нещо много интересно за меките и бавни пръчки и все забравям, но днес за пореден път този факт се открои....При взимане в първите една-две секунди буквално не усещате, че сте закачили риба, а рибата пък още по-малко усеща, че е уловена
!! Просто меката пръчка толкова "обезболява" процеса, че при първите придърпвания на шнура не усещате никаква съпротива от "жертвата" !!
Схванах в общи линии хавата с кастинга и реших да тръгна към заливите. В този момент видях, че един колега се приготвя около колата си. Поздравих го, заприказвахме се и се оказа, че е съфорумеца Иван Ботев. Негова се оказа честта да извади първата рибка за деня:
Тъй като ходя много и не се задържам дълго време на едно място, отпраших към вътрешните заливи. Радвам се, че успях да се запозная с Иван и да си поговоря с него!!
А риболовът бе много тегав - в плитката и бистра вода рибите ме виждаха отдалеч и изчезваха с "триста в час"
. Отделно от това размерите им бяха съвсем пубертетски....Ето каква бе обстановката:
Мъката продължи до дъното на залива с помпата, където най-накрая открих няколко рибки около петната с водорасли:
Ето къде бе притиснат врага
:
Върнах се обратно и отидох към устието...Язовирът е толкова паднал, че водата е оголила асфалтовия път и спокойно можеш да продължиш около водоема...поне аз за пръв път минавам по този бряг:
Не знам защо, ма при тая гледка първото нещо, което ми излезе в главата бе...."Зелената миля" на Стивън Кинг:
И тук в една плитчина дръпнах още десетина рибки със скромни размери и към два часа прибрах такъмлъка....Толкоз от Бат ви Райко молодци....когато знаеш, че това са последните хубави дни преди зимата се наслаждаваш на всяка минутка с хобито и на природата!! Поздрави на всички!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Геният въздъхна и мисълта му се плъзна по набраздената водна повърхност.Погледът му се рееше свободно и някак случайно видя потъването на заветното перо!Адреналинът сръга заспалите артерии и Счето усети удара в гърлото!
