Мили приятели и другари, корифеи, капацитети и ерудити!
С най-голямо удоволствие искам да обявя пред форумната общественост, че открих втората си мухарка*, която бях отписал като безвъзрвратно загубена за поколенията от близо повече от петилетка. Представете си неподправената ми радост, когато открих този сакрален инструмент, зареден с толкова силен харизматичен заряд, паднал зад холната ни секция, която биде преместена само преди час, по случай основния ремонт на холната одая. В първия момент не можах да повярвам какво съзират очите ми - спомените ме връхлетяха като ведомствения автобус на Държавна психиатрична болница - Севлиево. Спомних си с какъв мерак, умело аранжиран с провинциална гъзария, я закупих през 2001 година от магазинчето на "Корморан" зад старата автогара в София.
Та ето и фотосите на авангардното пособие - чудя се дали да я продам и с парите, придобити от пласмента на този сакрален уред, принадлежал на един скромен Истински мухар, Регионален бог, Малък Господ, Първи и най-добър мухар в Габровска селищна система, да си купя направо по един "Сейдж" 99 и "З-Аксис", или пък да постъпя благотворително и да я даря на Регионалния исторически музей в Габрово, като инструмент на музите, написал пролога на мухарската история в Габровска област:
Или пък да я предам на бат Райко, за да я постави в своя Пантеон, наред с продуктите на МакФарланд, ДанКрафт и Ръс Пийк?
Мисля да сторя един излет с нея, в чест на буйната младост на един Регионален Бог, като естествено ще го споделя с вас, защото се обичаме!
-----------
* Първата ми истинска мухарка, уви, е загубена вовеки за поколенията. Съвсем необмислено и наивно я оставих подпряна на една трънкосливка до р.Янтра край с.Скалско, когато внезапно и подмолно бях връхлетян от подъл порив на природата и се скрих в непристъпни драки, за да й отдам дължимото. След като се върнах след изветно време, установих, че нещо ми лиспва, но първите пет минути не можах да осъзная какво. Направих три обиколки по часовниковата стрелка, около еклиптиката на бодливия храст, а сетне още три наобратно, докато осъзная жестоката истина. И до момента предполагам, че я е опънал някой безпросветен овчар, който е ловил каракуда на спирала на селския гьол, влизайки по този начин в аналите на селската риболовна история, като основоположник на ултралайта в риболова на дъно. Въдицата беше "ДАМ", закупена с пестене от малкото магазинче на "Орозов", на ул."Борис" през 1998г като студент, където продаваше една дама. Пак от там си купих и първия шнур, в най-обикновено найлоново пликче за 18.00(тъкмо деноминирани 18 000), но месец по-късно, след като събрах парите. До момента бях разплитал видлона на пазарските сакчета, продавани на битака.
С третата ми "истинска" мухарка се снабдих през 2003 г. Тогава хора, които до момента не бях виждал наживо - Ванката Пигов и д-р Мишо специално отидоха заради мен и ми купиха тогавашния връх в този риблов(като изключим "Даймънбек", които въдици ходех периодично да подържа, когато имах ходене в София, с боязън и страхопочитание в магазина, докато времето сякаш спираше, а света около мен изчезваше) - "Шекспир Оракъл" с такава макара с цели три касетни шпупли! Ех, спомени, спомени - в началото нямаше нищо, а само мухарските въжделения се носеха над водата... После се появиха форумите и в тях срещнах едни от най-добрите хора, които познавам!
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
