Здравейте бездарници, меки китки / според
unishtogitelia 
/ и всякакви други пустиняци
!! В съботата със сина нападнахме два обекта - реката около село Злокучане и едноименния язовир от към Шипочанския залив. За съжаление фотки няма, щото след втората снимка на ряката батерейката сдаде багажа....В интерес на истината от реката няма много за показване - десетина кефалета в пубертетска възраст и едно
сторване за закачена пъстърва. За какво иде реч - при едно от подаванията, и по-точно при изтеглянето на шнура за поредно подаване, просто "претъркулих" рибата върху един камък. Същата, разбира се, не бе закачена добре, но при преобръщането ми се стори широка и с твърде жълт корем, а кефалите са тотално обезцветени в реката. В крайна сметка не съм сигурен, и за това ще си го водя за сторване...На блесната - същия резултат - кефали в юношеска възраст.....
Към обяд стегнахме багажлъка и отпрашихме да проверим рибното население в язовира от към Шипочанския залив. От тая страна се влива река Шипочаница и се надявах в плитчините да успеем да излъжем по някой бабацко. Да, ама не....С потрес установих, че с оглед на ниското ниво на язовира тая година на практика около километър от залива е тучна ливада....Насладете се на изгледа / от тук насетне фотките са от Ериксон Експериа /:
"Следите остават":
Между другото, тая тучна тревица лъже много - всичко под нея е подгизнало от вода и шльопането е здраво
!! Синът веднага зачеса дребни костурляги с блесната, но кефалите никакви ги нямаше....След бърза оперативка решихме да се ориентираме по-навътре покрай брега. Ха тук, ха там, най-накрая успях да открия незаето от кола "джобче" край пътя. Оказа се, че сме малко преди Будното око / мисля, че така се казва местността /. Всъщност не знам будно ли е окото, заспало ли е, ама моите очи се уплашиха от туй, дето видях долу на брега - братя мили, строени каравани, палатки, тенекиени къщурки от всякакви размери, добре поддържани ГРАДИНКИ, водоснабдени с помпи, теглещи вода от язовира, джетове, уинд-сърфове, лодки, моторници, пищящи дечица, засмени майки, татковци, дядовци и баби, цвъртящи барбекюта......Искрено съжалявам, че апарата сдаде багажа, инак щях да ви направя съпричастни към тая человеческа вакханалия по бреговете на многострадалния язовир. Имаше биваци, на които от километър си личеше, че са "постоянен адрес" по смисъла Закона за българските лични документи
!! Както и да е - провирайки се измежду лодки , колесари и въдици започнах да подмятам един йедър бръмбар. Между другото ветерот придоби ураганни измерения и мятане на повече от шест-седем метра бе истински хероизъм в мирно време!! Независимо от вълнението водата бе кристално чиста:
Не искам да ви описвам удивлението, с което посрещнах вдигането на не лоша риба при едно от поредните подавания:
След този успех се разделихме със сина - той тръгна към едни скали, а аз продължих по равния бряг. Имах слука с още три подобни риби по дължината на ивицата, след което вятърът, за радост на сърфистите, стана непоносим и приключихме и този излет....Задължително тая ивица ще бъде преслушана отново при по-нормални природни условия!!
Ами.....толкоз от бат ви Райка!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
