На три части осигурява оптималното съотношение-строй- транспорт.Но, вече няма такива.
Просто, идеалната точка на "катапулт", при 4 части, винаги минава около втулката-и трябва или да се свали надолу, при което пръта става прекалено параболичен, или да се изтегли нагоре-и се превръща в морков...Който ви каже, че е постигнал идеала-ви лъже..Класически пример за мен бе първият "Демон" на "Харди"-на три части, и от следващата година -на четири..Гореописаното се прояви със пълна сила!! Първата пръчка бе истинско Харди, което срещу него да тичат, не могат да стигнат/абстрахирайки се от дизайна на макародържача

/.Второто стана един "типичен успешен продукт"- морков като Сейдж ТЦР....
Един проблем при съвременните четириснадкови пръти е неизменното влошаване на лака,и изработката на женската част- при всички фирми.
При продължителни, съпроводени със максимално натоварване излети - /разбирай "кленски"-със зверско махане, "цопкане" със големи мухи, и обикновенно нескопосани опити да извадим голямата муха от голяма дистанция рязко, със едно движение/- все неща, които е***ат м****.. на пръта, след известно време се забелязва /понякога много скоро/ ,едно "отпечатване" на мястото, до което влиза горната част върху долната. При това , се случва, да се износи лака и боята като пръстен-само там, и на върха на мъжката част. Това, мили приятели и корифеи, се дължи на факта ,че никой вече не слага допълнително омотаване със карбонова лента-като на старите Сейдж-ове, или конец във началото, и във края на втулката-докъдето влиза мъжката част-както беше при старите Харди-та...
Така мъжката втулка винаги се огъва ВЪТРЕ във женската, и се износва само във две точки-които описах..
Изход няма-но втулката ще изглежда като нова ,значително по-дълго време, ако:
-винаги държим тапички на втулките, които пазят от прах.
-редовно смазваме втулките-запазва се лака им.
-във никакъв случай не набиваме втулката, при най-малко стържене от попаднала прашинка. Трябва да влиза меко, да залепва по цялата си дължина ,като масло.