Ето за това форума е нещо много добро. Пускаш тема, получаваш четири мнения, не си съгласен с нито едно от тях и защитаваш тезата си.
До Beherit относно предпечата: както споменах в началото тези сметки са без кръчмар и идеята ми никога не е била да представя една подробна калкулация за това колко ще струва. Ще се радвам ако си прав относно представената от теб цена. На мен лично не ми харесват думите „искаТЕ, мъкнеТЕ” в коментара ти защото както вече споменах става въпрос за обединение на усилия от всички практикуващи нашия риболов, а не от определена група хора, към която ти (всеки) да не може да се припознае. Това е относно първия ти коментар
Относно втория ти коментар: „В 21 век да издаваш книга е като да караш кола с впрегнати волове отпред.” Това е мнение с което никога не бих се съгласил. На мнение съм, че емоцията, усещането, насладата която носи една хубава книга не може по никакъв начин да се достави от даден сайт. Аз лично съм подарил на съпругата ми Киндъл от Амазон, на който тя много му се радва, но също така не спирам да й подарявам книги или тя да си купува. Не смятам, че книгата е отживелица. Убеден съм, че голяма част от по-запалените колеги имат не една и две книги на руски, немски или английски език въпреки, че има хиляди сайтове. „Не виждам за какво ти е тази книга.” Повярвай ми колега на мен лично НЕ МИ ТРЯБВА. Аз съвсем спокойно мога да намеря из мрежата информацията която ми е нужна за нашето хоби. Може би грешно съм се изразил след като излиза, че тази книга ми трябва на мен, а не за всички колеги. „Само след едно поколение желанието да унищожаваш гори само защото искаш да пипаш хартия и да ти събира прах” – бих се радвал ако след време наследниците ни да ни съдят за това, че сме унищожили природата, за да създаваме книги... би било прекрасно.
Дойде ред и на Ачо
Извинявам се, но явно съм се изразил по начин, който да се тълкува, че тази книга ми трябва на мен, а не за другите. Уверявам ви, че не е така. Най-малкото не бих си правил труда в момента да пиша, за да накарам група хора да се обединят, за да задоволят нуждата ми от дадена книга. Става въпрос за следното: едно дете отива с дядо си или баща си на риба на реката и ловят на плувка. Детето се захласва по риболова и с годините започва да се оборудва (аз лично стигнах до 9 въдици преди да имам мухарска пръчка) и съответно развива. Идва един момент, в който това дете пораства и започва да вижда в риболова не само средство за удоволствие и набавяне на определено количество риба. Тогава това дете достига до етапа, в който има нужда да хване мухарска пръчка и магията вече се е случила. То вече има друг поглед върху реката която тече през селото му. Влиза в реката и открива един съвсем различен свят от мястото където до вчера е ловил на плувка, започва да се радва на водните кончета, на падналите дървета, вижда рибата в краката си и т.н. и т.н. Това момче обаче е от село и не ползва интернет, не пише във форумите, не е от „мухарското общество” и излиза, че то не съществува. Това обаче не е така. Същото е и с бай Иван, който мухари от 20 години, но е откъснат от „обществото”. Аз лично до сега съм се запознал лично с малцина колеги и двама от тях, които са доста запалени не пишат по форуми. Единия дори не ползва компютър. Уверявам ви, че на хора като него тази книга ще бъде много полезна.
Както се казва: „на последно място, но не и по важност.. . да отговоря на колегата Данчо Савов”
„Най-известните мухарски книги са написани от световно признати писатели, или мухари, оставили завинаги отпечатък във историята и философията на мухарството като цяло” – браво на хората, които пишат книги по света. Защо ние обаче да не сме тези световно-безизвестни „писатели”, които да оставим „завинаги отпечатък във историята и философията на мухарството като цяло (в България)” . Виж колко добре се получи това което си написал като се редактира малко. „А пред нас сега стои задачата да направим мухарство изобщо” Ама колега ние говорим за едно и също нещо като си боравим с различни способи или цели, за да го достигнем. Именно за това би спомогнала една такава книга, да покаже на всички риболовци влизащи да си купят бели червей, каракудки, захранки и т.н., че има една книга написана от български риболовци, за българските географски ширини която показва цялостната философия но този метод на риболов. Такава книга би показала, че в България има „мухарско общество” което милее за развитието на любимото си хоби. „В дейсвителност, Саудитска Арабия е по-напред със ските” – колега миналата година се канехме да отидем в Австрия на ски. При подготовката попаднахме на един сайт, в който имаше 261 ски курорта в Австрия като всеки един от тях е с прекрасни условия за практикуване на ски спорт. Ние в същото време си имаме 5-6 зимни курорта, за чието качество няма да навлизам в подробности. Мога да те уверя, че аз като един скиор любител каращ ски от 20 години главно на Витоша, Боровец и 7-те рилски езера чисто като спортно майсторство със ските съм по-добър от 95% от хората, които карат ски в Австрия. Та... да направя паралела... това, че ни няма на картата, че няма мухарство изобщо не значи, че БАЙ ИВАН, който е ловил само на Струма в района от Земен до Бобошево е по-слаб риболовец от г-н Ханс от Залцбург.
Ясно ми, че това за което пиша най-вероятно за повечето хора е една наивна, безполезна и утопична идея..., но просто си представете дали е възможно един ден хората на реката държащи любимата вълшебница да са повече от хората закачащи поредната жива стръв на куката си.
Imagin
http://www.youtube.com/watch?v=yRhq-yO1KN8