|
Здравейте момчета!
Като не се появих на обучителното мероприятие, да кажа какво правих:
В събота бях над Благоевград, под моста на Бяло поле. Хладно, рехави облачета, поривист северен ветрец, река голяма и бистра, риба на стръв – никаква. Въпреки неподходящото време към обяд слобих мухарката. Започнах опити – суха/без илюзи/, нифи, стримери и други подобни-половин час-без успех.По едно време в тихото под едно дърво срещу течението ми се видя, че подскочи рибе. С омокрена, суха /оса с корем от жълта прежда и главогръд от черна джапанка, с едно крило, другото дало фира някъде/, подадена под клоните кленчето беше заловено и предвид случайния харектер на улова.пуснато по живо по здраво……след къса почивка – пак омокрената и…. ново кленче …. При внимателен оглед под брега се заеблязаха търсещи храна по повърхността рибки, което доведе до нови закачени бройки. По-нагоре по бързея, непосредствено до брега-пак единични рибета. Над моста на Бяло поле, в старото корито под върбите-десетина кленчета, прибрани да намажат тигана на колегата Иванов. Не усетих, кога бе станало 5ч след обяд ……
В неделя, осъмнахме под Койнаре. Искаро – бистър и голям, времето студено, облачно с възтъничък, бръснещ ветрец. Реката неузнаваемо променена след многоводието, коритото-пълно /канала за ВЕЦ-а празен/ , водата-студена като гроб. Дружината се разхвърли “на леко”-без пипане. Аз, сгушен в якето, тръгнах на обиколка да се запозная с променената река. Признавам, изпитах страхопочитание към стихиите от това лято – водата е текла два-три метра над обичайното ниво, запълвайки необятно пространство. Бяха запушени стари протици, бяха отворени нови. Огромни тополи бяхавлачени като сламки. Една стара пясъчна кариера, позната ми като обрасло блато, бе очистена и свързана с реката. Водата бе текла на метър над бреговете и !!! Мястото ми се видя добро за уклей за стръв на тапите. Докато ловях уклея, се видя риба по повърхността да пробира нещо за ядене мужду нападалата върбова шума. В началото помислих, че е червеноперка, но като налових стръв, гонен от тръпката, се върнах с мухарката. Оказа се, че има и други желаещи да участват в риболова-на имитация на майска муха с бяло топче /по д-р Мишо/ и тяло от тънка лента от джапанка /мое подобрение/, започнаха да кълват кленчета до педя, мога да кажа смело, без колебание…… Рибата се държеше предимно в средата на гьола или в обраслите му части, където силуетите на движещите се хора /преселиха се масово от реката, където не кълвеше и започнаха да дърпат добра таранка на хляб около останките шавар/, не я безпокояха. Така, едно по едно се събраха тридесетина кленчета “педяри” и едно по-големичко, заловено на бял червей.
От проведените два излета стигам до следните изводи:
1. Рибата е групирана за зимуване, но продължава да се храни с насекоми или друго, подходящо за ядене и падащо в реката. Като поизгря слънце в събота в тревата край Струма имаше, макар и рядко, скакалци.
2. Въпреки студеното време, насекоми летят и се люпят– освен скакалците има комари и майски мухи, към обяд, тук-там и по някоя пчела. В неделя, рано сутринта, кажи-речи в сумрака, при температура малко над нулата, повърхноста на блатото беше пълна с къргове от риба, вероятно хранеща се с люпещи се мухи
3. Има нещо, което пада от върбите с шумата и става за рибя храна, не знам какво, може би паячета. В неделя, като повееше и шумата започнеше да пада по водата, кленчетата видимо се оживяваха.
4. Освен клен, може да се лови и червеноперка и разперчета-в неделя в блатото се хвана по една рибка от двата вида.
5. Шнуровете “Серт” не стават за риболов в студено време-явяват се безнадежно “паметливи”. Те имат добра “памет” и на топло, обаче в неделя, почти през целия ден, особено първите няколко метра стояха безобразно нагънати. Вярно, него ден го обърнах, но така или иначе, отношенията ни вървят към раздяла…. Качеството му е доста по-ниско от цената…..
|