Здравейте, тук бих искал да ви опиша част от риболовния излет на компанията на Д-р Мишо от втори септември по време на мухарския събор, организиран от Росен на река Янтра. Тъй като за протичането самия събор отзивите на колегите са повече от красноречиви, в настоящата тема ще се фокусирам само върху момента, в който на пътя на нашата дружина ( Докторът, Иван Пигов и аз), най-самонадеяно се изпречи един дебел рзапер.
И така, сутринта на втори септември ловяхме на р.Янтра до Долна Оряховица, където хващахме само дребосъци.След като се намятахме и се събрахме, Иван предложи да идем по-надолу за разпер. Главната група отиде към село Ценово, а ние тримата( без на Кайтас брат му
), отидохме на бента на с. Долна Студена. Иван познаваше това място и отиде отстрани на главната струя. Замяташе по течението и оставяше стримера да се носи надолу. И аз отидох там, но като гледах как разперите пляскат до едни водорасли, не се стърпях и започнах да заопипвам дъното за да вляза във водата.
В този момент Росен от главната група, която беше дошла, ме видял и се обадил по GSM-a на колегите до мен да не влизам, защото тук има удавени хора заради течението и няколкометровите дупки. За утеха, отидох при Д-р Мишо и решихме да потърсим по-добро място, до някой от бързейте по- надолу от бента. В същото време освен нас, мухарите, там имаше и около десетина-петнайсет местни риболовци, които мятаха на воблери, на блесни, на стръв на дъно и плувка, но без успех.
Запровирахме се с Доктора през едни непроходими буреняци. С триста зора, газейки и по вода, стигнахме до един много симпатичен дълбок бързей с обратно течение. Водата се вливаше в него по един привидно спокоен мазен разлив. Започнахме да мятаме, като си обсъждахме къде стои разперът в момента. Аз настоявах, че трябва да стигнеме до буните в средата на реката, но преди да започна да пресичам разлива, минах зад Док и заметнах няколко пъти в обратното течение. Тъй като си говорехме много сладко, си изкарах акъла, когато на три метра от мен се чу мощен плясък и нещо ми разтърси ръцете! Засякох разумно по инстинкт, но така се въудушевих, че започнах да викам Доктора за помощ. Рибата се държеше много брутално и имах чувството, че всеки момент ще се откачи.
- "Д-о-о-к, Д-о-о-о-к, ела насам, помощ!"
-"Тука съм бе, спокойно..."
-"Гледай какво съм закачил..."
-"Леко бе, не го дърпай толкова!.."
-"Док, снимай го докато не се е откачил..."
-"Снимам го бе, спокойно...":
Докато ме снимаше, Доктора продължаваше:
-"Владо, докарай го близко до брега, не го пускай навътре в течението.. а, така...дръж го там..."
Накрая разперът се показа за да види кой го базика, беше много ядосан!
След като ме видя, не ме хареса и се юрна да къса. Само че не знаеше, че аз единствен от всички софиянци бях с повод 0.25! Бай Радо от с.Правда ми го беше дал.
Накрая се умори разбойника и в очите му се четеше жал и отчаяние.
Тук безуспешно се домогвам до рибата. Накрая Докторът я хвана за врата!
А тук майсторът на стримера, Д-р Мишо, му се радва и крои нови подобрения. Със сигурност е доволен от куката и здравото закачане.
Трябва да кажа, че Доктора си раздаде по-големите и подходящи за разпер стримери на колегите, а за той самия ловеше с едно миниатюрно стримерче за кефал. За компенсация увековечихме въдицата му до разпера, още повече, че тази риба я намерихме, хванахме и извадихме съвместно.
Ето и рибата с големия стример, почти изсъхнал от водата.
Трябва да благодаря и на Иван, който преди две-три седмици ми поправи Оракъла, след като беше счупен на две в горната секция след закачка в дърво. Можете да видите на какво изпитание беше подложена работата му във втората снимка.
След изваждането на рибата, се опитах да стигна до заветните буни по средата на разливите. Навлязох в мазния бързей, който се влива във вира(където удари разпера), но усетих ,че водата е сериозна и заковах на място. Похвърлях от тази позиция около три минути. По едно време започнах да усещам как течението изважда пясъка изпод краката ми. Започнах да губя опора и стабилност, водата ме смъкваше към вира, където ставаше по-дълбока и съответно влечеше по-силно. Доктора тъкмо се беше наканил да хване втори разпер от същото място, когато културно му извиках:"Докторе, ще се къпя!", веднага след което се озовах във самия вир до стримера му! С плуване с една ръка стигнах до обратното течение, откъдето излязох, Вира беше дълбок поне два метра и половина.
Така завърши този хубав излет, с много емоции. Янтра е много хубава река, но и опасна. Хубаво е човек да ходи там с колеги, на който може да разчита. От сега занапред, винаги ще имам впредвид този нов и вълнуващ за мен обект на мухарски риболов-разперът.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Като цяло който веднъж е стъпил на тази река по тия места винаги се връща!
