|
Са и аз да ви кажа кви ги дробих. Понеже вкъщи върви ремонт, майстори се шматкат, фърчат прахоляци навсякъде, и аз къде, къде, взех мухарката и на Враждебна. Отдавна ми беше мерак да пробвам оня големия гьол, абе викам си - все ще излезе някое рибе, не мое така. И отивам начи, естествено с изпитаната тояга на Балцер 7-8 клас, за са мога да се измахвам по-навътре.
Гьолът е много интересен, там може да хванете кефал, хепатит, стомашно-чревни заболявания, респираторна инфекцийка да си дръпнете, абе въобще противогазът си е задължителен елемент. Освен това е добре да разполагате или с огнестрелно оръжие, или поне с някакъв по-як нож, щото в района се мотаят едни съмнителни циганоидни елементи, нямащи нищо общо с оксфордското възпитание на пишещите в този форум. Причината е, че точно до водоема се намира едно сметище, и такива миризми се носят оттам, такива ухания са...Обаче има и добри кефлета, както се убедих впоследствие.
Отивам значи снаряжен с последната пролетна колекция на "Д-р Мишо", дето я представях в последния брой на БГ-риболовеца, плюс няколко грозни прилепа от "Акулата енд партнерс". Промъквам се значи към гьола и кво да видя: стадо огромни кефалища плува немного далеч от брега. Бря, промъквам се, ама пущините ме забелязаха и веднага се натопиха надолу. Викам си обаче: след като са минали оттук, пак ще минат, въоръжих се с търпение, измахах се възможно най-навътре и зачаках. Мухата беше модел Кайзер Брънзел, модел д-р Мишо и моя изработка, дето Акулата некомпетентно ги окачестви като мухи с лоши имена.
И някъде след десетина минутки гледам, че тез пак се появиха, ама на 5-6 метра по-навътре от максималното ми измахване. Почвам значи така леееееееееекинко да мърдам мухата, ама съвсем леееееекинко, и не щеш ли, една риба само я гледам как тръгна величествено към Кайзер Брънзела, наближи го, отвори си устата, видя й се бялото, и каза бльоп, смуук, мляс, хрус....кееееееееф, само засичам и шнурът се изпъна яко. Баси борбената риба, на всичкото отгоре пред мен дълбочината сигурно беше поне три-четири метра, тва чудо заби надолу, ама и аз не се давам, то опъва, аз опъвам, и в краяна сметка след няколко минути кефалът беше при мен. Страхотен екземпляр, 41 санта, от дамски пол, с издут корем от хайвера. Откачих го внимателно и го пуснах обратно. Понеже от цялата тупурдия останалите риби бяха духнали, предприех разходка по водоема, за да видя къде пак има свърталища на таквиз кефали. Първото нещо, което видях на стотина метра по-нататък бяха едни два кефала, женски, ама на два крака, чернички такива, които оферираха : Батеее, пет лева за.... абе с една дума казаха, че който им метне, ще му изправят кукичката. Имаха ужасен вид, едни парцаливи такива, абе ужас...Черпих ги по една цигара, отклоних деликатно офертата за изправяне на куката и свистене на аванса, обясних че съм за риба, те ми пожелаха късмет (щот ги черпих цигари, не за друго), и продължих да търся кефали. На едно място пак имаше такова стадо, ама много навътре бяха, просто невъзможно да се заметне.
Та в крайна сметка след едночасово трамбоване и опитване тук и там, без резултат, се върнах на първоначалната позиция. Мамини сладки, пак бяха там. Тоз път се промъкнах като индианец от "Винету", заметнах и опаааа- една риба пристига. само да кажа, че тоз път бях сменил Кайзера, който се скъса в едни драки, с една от мухите на Акулата, една толкова неугледна, че чак не заслужава и име да й се дава. Ама лови пущината уе, това също лапна, пак се води люта битка и в крайна сметка извадих кефала. Беше по размери колкото първия, пак с такъв корем, и също беше пуснат веднага.
След това задуха един силен вятър, и сметището се развоня яко. Реших, че е време да прекратявам. Тръгнах да се прибирам по реката, и докато стигна до околовръснтното, хванах три кленчета, ама дреболяк. Рибата беше в разливите и плиткажите без течение.
Та тва от мен, ама не ви съветвам да ходите на Враждебна, или ако ходите - с противогаз.
|